Въпреки отчетения ръст в броя на издадените книги в област Сливен през 2024 г., нашето разследване показва, че този „бум“ е главно административен и не се отразява на реалния читателски интерес. Основен двигател са проектите, финансирани от Общински фонд „Култура“ към Община Сливен, като издаването и печатането често се концентрират в ограничен кръг издатели, свързани с местната власт. Това поставя под въпрос истинската стойност и въздействие на културната активност в региона.

Какво сочи статистиката?

Според официални данни, публикувани от Отдел „Статистически изследвания – Сливен“ към Териториално статистическо бюро – Югоизток, през 2024 г. в област Сливен са издадени 19 заглавия книги с общ тираж 5200 броя, което е ръст от 72.7% спрямо предходната година (11 заглавия).

На пръв поглед – културен подем. Но...

Средният тираж на книга намалява: от 355 екземпляра през 2023 г. на 274 през 2024 г.
При брошурите: спад в броя на заглавията (от 5 на 4), но приблизително стабилен тираж.

А вестници? Един. Без промяна. С годишен тираж 6000.

Нашето проучване: какво стои зад тези книги?
След публикуването на статистиката, екипът на „Красив Сливен“ проведе независимо журналистическо проучване, с цел да установи кой издава, кой печата, и кой финансира нарастващия брой книги в региона.

Насочихме се към Общината
Разгледахме публично достъпните данни за културно финансиране в Сливен. Открихме, че основен инструмент за подкрепа на местни проекти е Общински фонд „Култура“ към Община Сливен.
Този фонд предоставя целево финансиране за издаване на книги, театрални постановки, реставрация на икони и др. През последните години той е основен двигател на културната активност в региона.

Проверихме бенефициентите
Справка в отчетите и медийни публикации показа, че няколко от книгите, фигуриращи в годишните културни отчети, са финансирани именно от този фонд.
Сред тях – преиздаването на трилогията на Цончо Родев („Тътени“, „Бурята“, „И стана ден“), подкрепено от Общински фонд „Култура“, и изпълнено от издателство „Фабер – Принт“ ООД.

Кой печата? Внимание към издателство „Фабер“
Продължавайки разследването, проверихме кой стои зад тези издания. Многократното споменаване на издателство „Фабер“ в контекста на Сливен ни насочи към него.
„Фабер“ е частно издателство, базирано във Велико Търново, с богато портфолио – над 3500 заглавия и собствена печатна база. Управител на дружеството е Нейко Генчев, обществено активна фигура, бивш общински съветник от ГЕРБ в Търново.
Издателството печата средно по 400 заглавия годишно, включително и такива за местни общини и културни фондове. Това го прави един от основните изпълнители на публично финансирани книгоиздателски проекти в страната.

Какво показва връзката?
Фактите, които събрахме, водят до няколко основателни въпроса:

• Кой решава кое издателство ще получи културна поръчка?

• Случайно ли е съвпадението в партийната принадлежност на изпълнителя Нейко Генчев?

• Защо значителен дял от проектите се изпълняват от едно конкретно издателство?

• Какъв е реалният читателски обхват на тези книги?

Когато културната политика се свежда до отчитане на заглавия по проекти, без прозрачност относно съдържание, разпространение и въздействие – тогава културата става административна дейност, а не обществена мисия.

Заключение
Да се увеличават заглавията – добре. Но ако книгите не достигат до хората, а са само отчетени бройки в проектно досие, тогава културният ефект остава символичен.
Истинската културна стойност не е в броя книги, а в това кой ги чете, кой ги помни – и дали някой има полза, освен печатницата.
Бумът в броя на издадените книги в Сливен е предимно резултат от общински проекти, финансирани чрез Общинския фонд „Култура“ и други подобни програми, които се управляват и контролират от местната власт.
Това означава, че ръстът не е непременно отражение на истинския интерес или пазарна потребност, а е предизвикан от наличието на финансиране и подкрепа за определени културни институции и издателства, които често имат близки връзки с властта.
С други думи — книгите са повече като заглавия, но достигат до по-малко хора, защото тиражите са по-малки и разпространението е ограничено, а дейностите са насочени към проекти и програми, а не към широката публика.
И ако добавим факта, че тези културни институции и издателства са под силен контрол или влияние на местната власт, то културният „бум“ става по-скоро израз на политика и финансиране, отколкото на истински културен подем.