В публичното пространство се появи анализ, представен в live излъчване на Йордан Мицикулев (IT специалист и водач на партия „Величие“ в Пазарджик). Анализът е изграден на база публично достъпна информация от Търговския регистър на България, обработена чрез софтуер за търсене на връзки.

По думите на автора използваният софтуерен подход автоматизира обработката на данни, които по принцип са публични и проверими, но чието ръчно проследяване би изисквало значителен ресурс. Чрез алгоритмичната обработка се откроява повтаряемост на имена, управителни роли, синдици, счетоводители, адреси и модели на фирмено поведение – явление, което Мицикулев определя като „шаблонност“.

Какво показва проследяването

Чрез проследяване на участията на определени лица във фирми, фондации и сдружения се реконструира по-широка йерархична и организационна структура, която според автора води до ръководството на Костадин Костадинов / партия „Възраждане“.

Идентифицирани са хиляди фирми и десетки хиляди свързани лица с повтарящи се модели: участие в дружества и фондации, натрупване на задължения, процедури по несъстоятелност и ликвидация, участие на повтарящи се синдици.

Според автора, анализа показва връзки между лица, свързани с партия „Възраждане“, и публични фигури от други партии, сред които Десислава Танева (ГЕРБ – Сливен), бивш министър на земеделието.

Случая повдига ключови въпроси от обществен интерес:

• Как едни и същи фирмени мрежи включват лица с различни политически интереси, които в публичното пространство твърдят, че са в опозиция?
• Защо се наблюдава повтаряем модел на създаване на дружества и фондации, последван от натрупване на задължения и ликвидация?
• Каква е ролята на синдици, участващи многократно в процесите по несъстоятелност?
• Има ли ефективен институционален контрол върху тези процеси?

Този анализ не е обвинение, а повод за прозрачност. В правова държава компетентните институции следва да проверят дали има ли нарушения, конфликти на интереси или финансови злоупотреби – или става дума за законна, макар и морално спорна, икономическа практика.

Обществото има право да знае. А институциите имат задължение да отговорят.

Видеото може да гледате: Тук

Мненията са на автора и не ангажират редакцията