На 11.12.2025 кметът на Сливен, Стефан Радев (ГЕРБ), заяви, че общински проекти могат да се забавят „поради липса на приет държавен бюджет за 2026 година“mun.sliven.bg.  Политически тази теза звучи удобно. Финансово – не издържана.

Твърдението поставя няколко неизбежни въпроса, които засягат пряко всеки гражданин на Сливен. Как всъщност се финансират ремонтите?

С това изявлени Кмета признава, че средствата, с които общината разполага за текущи ремонти, не са резултат от локална икономическа устойчивост. Те са държавни пари, осигурени чрез бюджет, чиято наличност е реализирана чрез заем – нов държавен дълг, който всички граждани ще изплащат.

Това поражда логичен въпрос:
Ако основният източник на финансиране е заем, защо това се представя като постижение на управлението, а не като бъдеща тежест за хората? Къде е икономическият растеж след години управление?

Означава ли, че общината, работи на кредити?

А какво пречи Сливен да развива устойчиви, печеливши проекти, вместо да разчита на заеми?

Защо политиката се използва като оправдание?
Това изказване звучи като послание:
👉 „Ако не бяхте искали промяна - сваляне на правителството - ние щяхме да работим спокойно.“

Това прехвърляне на отговорността върху хората ли е? Не е ли това липса на ефективен дългосрочен икономически план? Това добро финансовото управление на общината ли е? Зависимост от непрекъснати заеми ли е?

Този анализ не е политическа критика.
Той е необходимост гражданите да знаят:

• Какъв е реалният финансов източник на ремонтите?
• Колко дължи общината и за колко години напред?
• Има ли план за развитие без нови заеми?

Това е като да изградиш магистрали, но без да положиш стабилни основи – пътищата може да съществуват, но се рушат под тежестта на времето и неправилното управление. Напредъкът идва не от заеми, а от мъдри решения, дисциплина и съвестно управление. Градът е жив организъм, а гражданите, неговата душа.
Този случай трябва да бъде записан в историята като урок, че когато властта се опитва да прехвърли отговорността, а не да я носи, правата на гражданите са застрашени, а устойчивото развитие остава мит.

Заключение:
„Ако властта не носи отговорност, а я прехвърля, гражданите не свалят проблемите – те свалят властта.“