Благомир Коцев за свидетелствата, които никой не трябва да чуе
Премълчавани истини за институции, които решават съдби — и за обществото, което трябва да знае.
След освобождаването си под огромна парична гаранция Благомир Коцев, кмет на Варна, който беше задържан през лятото, проговори — и думите му отварят врата към реалност, за която малцина подозират. В интервюто за „Свободен глас“ той описва свят, в който достъпът до информация се свива до две медии — познайте кои — а правата се превръщат в символична формалност. Свят, в който обвинението може да бъде политически инструмент, а човек – средство за назидание.
Коцев разказва не само за собствената си битка, но и за други хора, преживяващи идентични злоупотреби от страна на властта — хора, чиито истории днес звучат болезнено познати. Той заявява, че ще ги подкрепи. И точно сега, когато седем нови задържани се оказват в ситуация, поразително близка до неговата, думите му придобиват почти пророческо звучене.
Но най-важното в това интервю не е казаното.
Най-важното е премълчаното.
Премълчаната истина за това как политическата власт може да използва закона като оръжие, а не като защита.
Как едно задържане под „особено строг режим“ се превръща не в мярка за разследване, а в сценарий за публично унижение. Как обвинението „може да се укрие“ или „може да възпрепятства разследването“ се произнася автоматично — без доказателства, но с едно ясно предназначение:
да създаде в обществото внушението, че човекът вече е виновен.
Това е тънкият, но безупречно работещ механизъм:
една държавна институция, политически навигирана, посочва някого, затваря го, поставя го под жесток режим — и обществото започва да шепне:
„Щом са го арестували, значи не е чиста работата.“
„Мен защо не ме арестуват?“
Това не е правосъдие.
Това е политическа технология за създаване на вина без съд, за разрушаване на репутации без доказателства, за внушаване на страх и покорство чрез „законови“ средства.
Това е престъпна, незаконосъобразна практика, която се храни с мълчанието на хората.
И точно тук думите на Коцев разсичат мълчанието, защото зад тях се чува истина, която сякаш никой не трябва да чуе — истина за един конкретен орган, който с едно определение може да разсече нечия съдба. Но тази истина вече е изречена и няма как да бъде върната обратно в тъмнината.
Пълното интервю със „Свободен глас“ разкрива повече, отколкото някога официално ще бъде признато.
И остава един въпрос, който става все по-неудобен:
Кой се страхува най-много от истината?
Виж цялото видео тук: Свободен глас










































Коментари