Страна която забравя делата на героите, забравя своите корени. А без корени дървото не живее. Пазете паметта за тези, които с жертва и любов съградиха бъдещето на България.“

Може ли една българка да акушира 3462 бебета, да спаси 54 човешки живота в морето, да пренася тайните писма на Левски, да оцелее в Баташкото клане, да се сражава на Шипка, да е герой от войните за обединение – и въпреки това да бъде забравена?
За жалост – може. Това е историята на Христина Хранова.

Ранни години и участие в борбите за Освобождение

Христина Хранова е родена през 1851 или 1852 г. в село Клисура, близо до Самоков. Тя е най-малката от 18 деца в семейството на овчаря Храно.
Още като млада девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на революционните комитети в София, Панагюрище и Ловеч. За да не бъде разкрита, често се преоблича като мъж.

По време на Априлското въстание (1876) Хранова се бие в Батак и е една от малкото оцелели след клането в църквата „Света Неделя“. Заедно с братята си се записва в Българското опълчение. В Руско-турската война (1877–1878) отново е на бойното поле – помага като медицинска сестра, но и се сражава като боец.
Тя участва в битките при Стара Загора, Шипка и Шейново, където губи петима от братята си.

Кариера като акушерка и морски спасител

След Освобождението, заради своя героизъм, Христина е изпратена да учи в Киев. Там завършва с отличие Акушерския институт към Императорския университет „Св. Владимир“. През 1881 г. става първата дипломирана акушерка в България. Работи в Лом, Силистра, София и Варна, и през годините помага за раждането на 3462 бебета.

Докато е във Варна, показва още един подвиг – става първата жена морски спасител в България и света, чиито дела са документирани. Като отлична плувкиня спасява 54 души от удавяне в Черно море. За тази си дейност е наградена със сребърен орден „За гражданска заслуга“.

Военна служба и трагичен край

Хранова не спира да служи на България. По време на Сръбско-българската война (1885) отново влиза в боя при Драгоман, Гургулят и Сливница, където е ранена в крака.
Дори на повече от 60 години воюва в Балканските войни, сражавайки се при Куманово, Крива Паланка и Кочани.

Последните ѝ години обаче са белязани от бедност и забрава. През 1918 г. получава малка народна пенсия от 60 лева, но я взема само четири години. Умира през 1922 г. в крайна нищета. Погребана е от бойни другари в гроб без паметник, чието местоположение днес е неизвестно.

Памет и признание

Историята на Христина Хранова е пример за смелост, всеотдайност и скромност. Тя остава в сянката на историята, но делата ѝ са безсмъртни.
Днес във Варна има улица, носеща нейното име. Медицински университет – Варна организира дарителска кампания за издигане на неин бюст-паметник, за да се възроди паметта за една велика българка.

Нека не забравяме Христина Хранова – жената, която е родила, спасила и защитила живота на хиляди, а самата тя е била потопена в забрава.