През март 1885 г. Българският таен централен революционен комитет се обръща към народа, към българите в Източна Румелия, с кратко, но съдбоносно послание, призоваващо за съединение с Княжество България под ръководството на княз Александър I:

Братя, съдбата ни е в нашите ръце! Денят наближава; скоро борбата ще се развие! Нека този ден ни завари готови да прогласим обединението и свободата на нашия народ!

Това възвание обикаля из Източна Румелия като зов за съпротива. То е искрата, която подпалва пламъка на Съединението.
Призовава хората да откажат подчинението, да не плащат данъци на чуждата власт, да подготвят оръжието си.
Но най-важното – да повярват, че заедно могат да бъдат свободни.

Тогава България бе разделена…

На Княжество България и Източна Румелия.
Един народ – разсечен от чужди интереси.

И въпреки това, нашите предци намериха смелостта да се изправят.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив се извършва преврат, който събира отново разпокъсана България.

Честит Празник Българи!

А днес?

Днес България отново е разделена.
Не териториално, а вътрешно.

Разделена от политически групи и медийни манипулации.
Разделена от липсата на обща кауза.
Разделена от страхове и угриженост, които заклещват хората в собствените им тела, без свобода на духа.

И както тогава властта е искала народът да бъде послушен и покорен, така и днес има сили, които предпочитат българите да са разединени – лесно управлявани и лишени от вяра в себе си.

Истинското Съединение

Съединението от 1885 г. ни напомня, че когато хората повярват един в друг и в собствената си сила, нищо не може да ги спре.

Днес нашето оръжие не е пушката, а истината, единството и вътрешната свобода.
Истинската победа няма да дойде, ако останем разпръснати и обезверени, а когато отново си кажем:

Съдбата ни е в нашите ръце!

Тогава Съединението беше политическо и териториално.
Днес предизвикателството е да постигнем съединение на душите и умовете – за да бъдем свободни не само по документи, а и в сърцата си.