България кърви. Тази кървава рана не е от война или природно бедствие, а от демографска криза, която тихо и безмилостно изпразва селата ни и превръща градовете в междинна спирка към чужбина. Всеки ден сме свидетели на една и съща трагедия: напускането на малките населени места, бягството в големите градове и в крайна сметка – емиграцията.

Корените на кризата: Защо селата умират

Всяка изоставена къща в Българско село е символ на провален живот и неосъществени мечти. Тези руини са повече от просто тухли и камъни; те са местата, където поколения са градили, живели и работили. Днес, обаче, те са убежища за диви животни – от гризачи до лисици и влечуги, които намират подслон в домовете на нашите предци. #Обезлюдяване

Причините за това са ясни и добре познати, но изглежда, че никой не иска да ги реши. Липсата на #работа, на #здравеопазване и на достъп до основни услуги принуждава младите хора да напуснат. За тях бащиният дом не е бъдеще, а тежест, която не може да им осигури препитание или сигурност. Тези имоти, градени с труд, се продават на безценица, само и само за да се съберат пари за жилище в големия град.

Илюзията на големия град: От една клопка в друга

Младите хора, изпълнени с надежда, напускат селата и се насочват към големите градове. Те си мислят, че там ще намерят спасение. Но реалността често е жестока. За да си купят малък апартамент, често наричан „гълъбарник“ заради скромните му размери, те продават наследството си. Тези „апартаменти“ се превръщат в символ на откъсването от корените. Иронията е, че те продават земя и имоти, за да се затворят в кутийки от бетон.

След известно време, младите хора осъзнават, че и големият град има своите проблеми – високи цени, задръствания, замърсяване и липса на перспективи, които да оправдаят жертвата, която са направили. Така те вземат второто, най-болезнено решение: #емиграция.

Изоставени и сами: Трагедията на Българския пенсионер

Най-голямата жертва в този процес са възрастните хора. Те остават изоставени, на произвола на съдбата, без опора и без грижа. #ИзоставениПенсионери Често те живеят в мизерия, с ниски пенсии, които не стигат дори за лекарства, и се борят сами с болестите си. Липсата на достъп до здравна помощ в селата е криминална небрежност, която директно води до висока смъртност.

Държавата, изглежда, е абдикирала от отговорността си. Докато се правят показни срещи и се обещават несистемни мерки, демографският геноцид продължава. Нито една правителствена програма не успява да спре отлива на хора, нито да даде реални причини на младите да останат.

#България е изправена пред своя най-голям исторически избор – да продължи да игнорира проблема, докато се превърне в страна на старци и руини, или да се събуди и да се бори за своето бъдеще. Защото без хора няма държава. А нашите села и градове са вече пълни с празните къщи, които ни напомнят за това.