БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР ОТКРИЛ ШЕСТИЯ СЪРДЕЧЕН ТОН: РАЗВИТИЕ НА КАРДИОЛОГИЯТА
През 1972 г. българският лекар проф. Иван Митев открива звук в сърдечния ритъм, който светът не е чувал преди – шестия сърдечен тон.
България може да се похвали с изключителни постижения в медицината, които са допринесли за световното научно развитие. Едно от най-големите Български открития на XX век, за съжаление, остава малко известно на широката публика, но е повод за национална гордост. Това е откритието на шестия сърдечен тон, направено от Българския лекар проф. д-р Иван Митев.
Кой е проф. д-р Иван Митев?
Проф. д-р Иван Митев (1924–2006) е изтъкнат Български педиатър-кардиоревматолог. Той посвещава живота си на изучаването на сърдечните заболявания при децата. Именно неговата упоритост и задълбочени изследвания го водят до откритие, което променя разбирането за сърдечния ритъм.
Откриването на шестия сърдечен тон
През 1972 г., докато изследва пациент с вроден порок на сърцето, проф. Митев забелязва на фонокардиографския запис нещо необичайно – допълнителен, нискофреквентен тон, който не е бил познат дотогава. Този тон се намира в систолата (периодът на свиване на сърцето) между първия и втория сърдечен тон.
След години на научни изследвания и дебати, откритието е официално признато. През 1979 г. то е регистрирано в България и вписано в Златната книга на Българските откриватели и изобретатели. По-късно получава и международно признание, като е прието от световната медицинска общност.
Значението на откритието
Откритието на шестия сърдечен тон, известен още като "феноменът Митев", не е просто добавяне на още един звук към вече познатите. То дава на лекарите нов диагностичен инструмент за по-ранно и точно идентифициране на определени сърдечни състояния, особено при децата. Някои експерти смятат, че това откритие е могло да замени инвазивни диагностични методи, ако изследванията бяха продължили.
Постижението на проф. Митев е ярък пример за това как един Български ум и отдаденост могат да оставят траен отпечатък в световната наука. Нека се гордеем с нашите учени и тяхното наследство, което продължава да вдъхновява бъдещите поколения.
Коментари