Демонстративното напускане на Радостин Василев от консултациите при президента Илияна Йотова за българската постпреходна мъка – и нейните отгласи от най-дълбоката политическа бездна на нацията.

Консултациите са институционален механизъм за намаляване на напрежение, а не за егоистично позициониране. Вместо диалог, Василев отправи остри обвинения към г-жа Йотова за номенклатурно минало, връзки с ДС, участие в олигархичен модел и – може би – морално задължение да подаде оставка заедно с Радев, след което демонстративно напусна залата. Подобно на медиен перформанс, жестът е сигнал към избирателите, но въпросът остава: укрепва ли демокрацията или я ерозира?

Вместо стандартен политически обмен на позиции, обществото стана свидетел на остра реторика на лидера на ПП "МЕЧ", Василев към президента Йотова в номенклатурно минало, връзки с Държавна сигурност (ДС), участие в олигархичен модел и може би – най-тежкото – морално задължение да подаде оставка заедно с Румен Радев. Последва и демонстративно напускане.

Подобно на перформанс – внимателно режисиран, оптимизиран, за медиите или предназначен за 30-секундни клипове в TikTok и X. В епоха, в която политиката се измерва в лайкове, а не в гласове в пленарната зала, отказът от диалог сякаш се превръща в стратегия. Василев, като че ли не протестира срещу системата, а я използва като сцена, за да се позиционира като единствения аутсайдър, който смее да каже „истината“. Символен жест който би могъл да бъде разглеждан като сигнал към избирателите, че системата е отхвърлена. Въпросът обаче е дали подобни жестове укрепват демократичния процес — или го ерозират. 

Морал, Единство, Чест — съдържание или слоган?

Когато една партия избира за свое име думи като „Морал“, „Единство“ и „Чест“, тя неизбежно поставя летвата високо. Обществото очаква съответствие между ценности и поведение.

Тук възниква и въпросът, дали е възможно моралът да се защитава чрез отказ от диалог, отказ да се изслуша опонента, игнорирайки дори институционалния етикет?

Може ли единството да се постигне чрез демонстративното напускане на срещата — жест на разединяване или обединяване е?

И как се измерва честта в институционална среда? Честта не изисква ли уважение към институциите?

Това не са обвинения. Това са въпроси, които политическото действие само поражда.

История и минало на Василев

Бивш министър на спорта в кабинета на Кирил Петков (2021–2022), обвиняван в скандали, с физически сблъсъци в парламента. Отцепва се от "Има такъв народ" (ИТН) на Слави Трифонов, създавайки МЕЧ след вътрешни дразги – известни с "остри конфликти и персонификация". През декември 2025 г. Василев е замесен в физически сблъсък в Народното събрание с депутат от ДПС, където се стига до бой и заплахи. Поведение за „чест“ или по-скоро напомня на улична политика? Това поражда и въпроса: „чист аутсайдър“ ли е или продукт на същата система, която сега атакува?

Предложение за решения или МЕЧ сякаш задълбочава хаоса? Грубостта изглежда като стратегия в ерата на социалните мрежи, където 30-секундни клипове с обиди печелят гласове.

Разрушеното доверие в институциите е очевидно. Ако всеки политик превръща консултациите в "скандал", демокрацията се превръща в цирк. Въпросът е, ще може ли България да оцелее с лидери, които предпочитат да "изгарят" системата, вместо да я поправят? Василев може да спечели гласове от разочарованите, но на цената на национална стабилност. Това е класическо „огледало“, обвиняваш другите в това, което сам криеш.

България, нация с богата история на бунтове и компромиси, сега изглежда се пита дали все още вярва в диалога – или предпочита да го напусне демонстративно?

Ако усещаш "Красив Сливен" като свое място, като частица от теб, да направим града, страната, живота по-добро място за живот с дела -  има начин да го подкрепиш ТУК

Благодарим Ви!