В аналите на българската история името на Христо Топракчиев блести с непоколебима яркост – символ на смелост, новаторство и върховна саможертва. Роден на 16 декември 1887 година в Сливен, той е не просто един от първите български авиатори, а истински пионер, чийто принос надхвърля границите на отечеството, оставяйки трайна следа в световната история на авиацията.

Провидението във въздуха: Българският принос към световната авиация

Пътят на Топракчиев към небето започва през 1908 година, когато завършва Военното училище в София. Неговата съдба обаче го зове много по-високо. През 1912 година, когато България усилено се готви за война, младият поручик е избран сред малцина храбреци да положи основите на българската военна авиация. Заедно със свои колеги, Топракчиев заминава за Франция, в престижната школа на легендарния Луи Блерио.

Там, далеч от родината, се случва нещо забележително, което променя завинаги авиационния свят. В сътрудничество със Симеон Петров, Христо Топракчиев разработва нова, дръзка и напълно революционна техника за кацане със спрял двигател. Дотогава подобен маньовър е бил сигурна рецепта за катастрофа. Българските инженери и летци обаче доказват, че е възможно да се овладее опасността. Удивлението на Луи Блерио е толкова голямо, че той незабавно включва "българската" методика в задължителната програма на своята школа. Така едно българско откритие спасява хиляди животи и прави полетите много по-безопасни. Френските пощи, в знак на признателност, дори издават специални картички с ликовете на българските авиатори – нечувана чест за онова време!

Кръщението в огъня: Героизъм в Балканската война

Завърнал се като дипломиран пилот с Бревет №950, Топракчиев поема командването на Първо аеропланно отделение. С наближаването на Балканската война той е убеден, че авиацията не е просто "спорт", а мощно оръжие. Именно той пръв предлага самолетите да се използват за бомбардировки и проектира своя собствена авиационна бомба, известна като „тип Топракчиев“.

На 17 октомври 1912 година, ден след историческия първи боен полет на Радул Милков и Продан Таракчиев, Христо Топракчиев извършва своя легендарен разузнавателен полет над обсадената Одринска крепост. С непоколебима смелост, той лети на изключително ниска височина (едва 400–500 метра) не само за да разузнава, но и за да хвърля пропагандни позиви. Неговите дръзки маневри и близостта на самолета до земята предизвикват панически ужас сред елитните турски войски. Топракчиев доказва, че самолетът може да бъде не само очите на армията, но и инструмент за психологическа война.

Последен полет и вечна памет

Само два дни по-късно, на 19 октомври 1912 година, българското небе потъмнява. При изпитателен полет със своя „Блерио XI“ на летището край Свиленград, Христо Топракчиев загива. Едва на 24 години, той става първата жертва в историята на българската военна авиация. Обстоятелствата около гибелта му остават обект на спорове – дали е технически дефект, въпреки че самият той ремонтира стабилизатора ден по-рано, или вражески огън? Независимо от причината, неговата саможертва отеква завинаги.

Радул Милков, негов боен другар, с болка отбелязва:

Днес, 19 октомври 1912 г. е първата скръбна страница в историята на българската военна авиация. Това е нейният най-траурен ден. Такава участ на авиатор-герой никога не бих могъл да си помисля....

Днес, повече от век по-късно, паметта за Христо Топракчиев е жива. Училища, улици и величествени паметници в Сливен, Свиленград и Божурище носят неговото име. Той е символ на онзи непоколебим български дух, който не се страхува да погледне към небето, да мечтае за свобода и да жертва всичко в нейно име. Неговият героизъм ни напомня, че историята на България е изтъкана от делата на такива „балкански орли“, чиято храброст и иновации променят не само съдбата на една малка страна, но и на света.

Поклон пред вечната памет на поручик Христо Топракчиев!