Референдумът – огледало на народната воля или страх от истината?
В свят, в който демокрацията често се произнася по навик, а не по същество, референдумът остава едно от последните чисти проявления на народния суверенитет. Това не е просто гласуване. Това е въпрос към съвестта на нацията: „Къде искаме да бъдем като общество?“
Референдумът не е партиен инструмент. Не е бойно поле между управляващи и опозиция. Не е и капан за рейтинг. Референдумът е свят акт на народовластие – момент, в който властта коленичи пред гражданите, за да чуе гласа им. Момент, в който именно хората вземат решение. Въпросите, поставени на референдум, касаят бъдещето, ценностите и посоката на държавата.
Затова всеки, който се противопоставя на самото провеждане на референдум – независимо от темата му – изпраща ясно послание: „Не искаме мнението на народа на народа. Техния глас не е важен за нас.“
Когато едно управление откаже да чуе хората, то отказва да погледне в огледалото. Защото референдумът е точно това – огледало на общественото съзнание, което показва дали една посока е правилна или опасна.
Ако нямате страх от истината – какво ви спира?
Ако вярвате в стойността на волята на народа – защо не го питате?
Защо отнемате гласа на тези, които ви избират? Защо държите да решавате вместо тях? Един народ не е зрител, той е създател. Ако политиката се превърне в монолог, тя убива връзката със своите източници – с хората. Тогава демокрацията става куха обвивка, в която липсва дух.
Истината не се страхува от светлина. Че доброто не бяга от очите на хората, а ги търси. Управляващ, който отхвърля референдума, всъщност отхвърля проверката на собствените си решения. Бяга от въпроса: „Това, което правя, наистина ли служи на народа?“
Да се страхуваш от мнението на хората е слабост. Да го игнорираш – е арогантност.
Но да го заглушиш – това вече е предателство към идеята за народовластие.
Референдумът е за всички – за тези, които са съгласни, за онези, които не са, и дори за онези, които още се колебаят. Да откажеш на народа правото да говори, е като да заключиш вратата на свободата и да хвърлиш ключа.
Затова днес нека не спорим кой ще спечели, нека попитаме: кой има правото да решава вместо народа?
И ако отговорът не е „самият народ“, значи не живеем в демокрация, а в имитация.
Събуди се, Сливен. Събуди се, България. Гласът на народа не е заплаха – той е лек.
И е време да бъде чут.
Коментари