На 21 август в парламента се проведе извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите, на което бе приет проект за предприемане на спешни мерки за преодоляване на водната криза. Национален борд по водите ще координира усилията на институциите, а Министерският съвет трябва да започне действия в рамките на две седмици.

Но докато политиците се събират, реалността за хиляди хора остава критична. Стотици хиляди са на воден режим, докато частни ВЕЦ-ове и промишлени потребители продължават да се захранват без ограничения. Реките, които някога осигуряваха питейна вода за градове и села, днес обслужват частни интереси и дори се "изнасят" за съседни държави. България има реки с международен характер (Марица, Дунав, Струма, Арда), където водоползването се регулира със спогодби.

Към момента на кризата засегнати са над 260 хиляди души в 16 града и 283 села. Най-уязвими са малките населени места, зависещи от подземни водоизточници, и градове като Плевен, Троян и Ловеч, които нямат изградени повърхностни водоизточници.

Кризата не е само резултат от сушата. Обезлесяването на планините, умишленото премахване на дървета за соларни и вятърни проекти, ВЕЦ и други инвестиционни планове променя водния цикъл. Почвата не задържа вода, подпочвените извори се изчерпват, а реките изсъхват по-бързо. Дърветата, които някога регулираха екосистемата, вече ги няма.

И има още. Умишлени пожари, често в близост до инвестиционни зони, освобождават терени за нови проекти, докато местните жители остават без вода, а властта реагира формално и бавно.

Това, което наблюдаваме, не е случайност. Това е системна липса на стратегическо управление и приоритет на частните интереси пред общия интерес. Политиците спорят за виновници, докато реалните решения за устойчиво водоснабдяване се отлагат.

В крайна сметка, въпросът е ясен: кой има право на вода и кой плаща цената на краткосрочните печалби? В България водата вече не е просто ресурс – тя е мерило за справедливост и политическа отговорност.