ПРАБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР: ЕДНО НАУЧНО ЧУДО НА ДРЕВНИТЕ НИ ПРЕДЦИ

Предците ни създават един от най-точните календари в света, признат от ЮНЕСКО през 1976 г.

Преди няколко хиляди години, когато голяма част от Европа все още живее в Средновековието, нашите предци са създали един от най-точните календари в света. Докато много народи разчитат на по-малко прецизни системи, прабългарският календар е бил научно чудо, което и днес буди възхищение. Той не е просто начин за отмерване на времето, а доказателство за високоразвита цивилизация, оставила траен отпечатък в световната история.


Една система, изпреварила времето си

Прабългарският календар е слънчев календар, базиран на 12-годишен цикъл. Всяка година носи името на животно:
Мишка, Вол, Тигър, Заек, Дракон, Змия, Кон, Овен, Маймуна, Петел, Куче и Свиня.

Но най-впечатляващото в него е неговата прецизност. Годината се състои от 365 дни, като на всеки четири години се добавя един допълнителен ден, наречен „Ден на Слънцето“. Началото на годината съвпада със зимното слънцестоене, което го прави изключително точен. За сравнение, Юлианският календар, използван по това време, е бил по-малко прецизен и е имал нужда от корекции.


Открития, които ни дават повод за гордост

Основният източник, който разкрива тайните на календара, е Именникът на българските ханове. В него годините на управление на владетелите са записани с имената на животните – безценно доказателство за съществуването на тази система. Надписи от времето на хан Омуртаг също потвърждават неговото използване.

През 1976 г. ЮНЕСКО официално признава прабългарския календар за един от най-древните и най-точните в света. Това признание не е просто исторически факт, а потвърждение на научните постижения на нашите предци. Още от зората на българската държавност народът е имал дълбоки познания по астрономия и математика.


Повече от календар

Прабългарският календар е много повече от система за отмерване на времето. Той е бил основата на обществения живот, свързан с религиозни вярвания и има огромно символично значение. Това е част от нашата идентичност и ни дава повод да се гордеем с наследството, което са ни оставили предците ни.

Нека помним и почитаме постиженията на нашите предци. Те са ни завещали не само държава, но и наследство от знания и мъдрост, което ни прави силни и ни дава сили да гледаме смело към бъдещето.

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД