„Избирам България“ – но избира ли България своите хора?
Млади хора си тръгват. Политиките остават. Нищо не се променя, ако не погледнем към човека, преди да му дадем програма.
Какво е „Избирам България“?
Това е програма на Министерството на труда и социалната политика, създадена да насърчи младите българи, които живеят в чужбина или в други части на страната, да се завърнат и започнат работа по специалността си в по-малки населени места. Държавата предлага подкрепа за намиране на работа, обучение и адаптация. Но дали това е достатъчно?
В сърцето на Балканите, в град като Сливен – изпълнен с история, култура и здрава земя – бъдещето е въпрос, а не отговор. Всяка година страната губи свои синове и дъщери, които тръгват по света, търсейки нещо, което не успяха да намерят тук: стабилност, признание, перспектива.
Държавата отговаря с програми – „Избирам България“, „Ваучери за обучение“, субсидии за работодатели. Хубави думи, добри намерения. Но след повече от десетилетие на демографски срив и емиграция, въпросът вече не е „какви политики има“, а „защо те не проработват?“
Недостиг на кадри – симптом, не диагноза
В Бюрото по труда в Сливен днес се търсят учители, инженери, психиатри – образовани хора, които да се грижат за децата и здравето ни. И въпреки че на хартия „Избирам България“ предлага възможност за завръщане, местата остават празни.
Защо? Защото липсва не само кадър, липсва причина да останеш. Заплатите не покриват реалния стандарт. Натоварването е високо. Администрацията често е пречка, а не помощ. Чувството за безнадеждност е толкова разпространено, че вече изглежда нормално.
Емиграцията не е просто избор – тя е отчаяние
„Когато семето е в суха земя, не дава плод.“ Така и младите хора – колкото и патриотични да са – не могат да растат в среда, лишена от перспектива, уважение и грижа. Не напускат, защото искат, а защото не виждат избор.
„Избирам България“ не може да бъде просто лозунг
За да се върнат хората, трябва да ги посрещнем с реални възможности: уредени детски градини, професионално развитие, администрация, която работи за тях, а не срещу тях. С усещането, че не са сами.
Тук не става дума само за трудова мобилност. Става дума за социален договор. И ако той не бъде пренаписан с нова визия и дълбока човечност, колкото и да рекламираме България, тя ще остане тиха и пуста.
Един град, един шанс
Сливен не е просто точка на картата – той е глас, който заслужава да бъде чут. Да върнеш хората не означава просто да им дадеш работа. Означава да възстановиш достойнството, доверието и вярата, че си у дома – и тук си нужен.
Няма как да привлечеш хора обратно, ако не си им създал дом – не само физически, но и духовен, социален, културен.
Истинската промяна започва отвътре – от ценностите, мислите и намеренията.
📌 И докато програмите текат, статистиките растат и обещания се раздават, остава един въпрос:
Не дали българите избират България – а дали България избира тях.
Коментари