От 5 август 2025 г., със съвсем официален глас и суха административна формулировка, влезе в сила законова промяна, която изглежда като поредната „техническа корекция“ в здравната система. Но в нея се крие нещо много по-дълбоко и тревожно.

Нарича се:

ограничение на достъпа до лечение,

удар срещу бедните,

и (за пореден път) – държавна безотговорност, облечена в костюм на реформа.

 Ако болницата е изчерпала лимита си, може да ти откаже лечение.

Дори да си платил. Дори да си здравно осигурен.

С новите текстове, ако болницата е изчерпала бюджета си за месеца – няма задължение да те лекува навреме. Можеш да чакаш. Или просто да не получиш лечение.
Можеш да плащаш всеки месец осигуровки. Но когато ти се наложи – системата може да ти затвори вратата.

Ти си болен, но ние сме изхарчили всичко – ела следващия месец.

Нима това не е дефиницията на предателство?

Не си свободен да избираш къде да се лекуваш

Новите правила дават предимство на болниците, които имат договор с НЗОК.
И ако предпочиташ по-близка или по-качествена болница – може да се окаже, че тя не е „одобрена“.
Значи системата казва:

Плащай, но ще ходиш където ние решим – не където ти имаш доверие.

Повече власт, по-малко отговорност

Създава се нова управленска позиция – втори подуправител на НЗОК.
Без ясни функции. Без отчетност.
Без отговор на въпроса – защо?
Освен ако не приемем отговора, който всички знаем, но никой не казва на глас:

За да назначим още един „наш човек“. За да си разпределим още една заплата.

Това не е реформа. Това е подмяна.

Подмяна на правото със лимити.
На здравето с бюджетни графики.
На пациента с административна единица.

Къде е общественият ориентир?

Президентът се опита да спре това с вето. Посочи, че се нарушава Конституцията – правото на своевременно лечение, гарантирано от чл. 52.
Но парламентът го прегази – със 124 гласа „за“.

И така, между политическите сметки и партийните компромиси, отново забравиха човека.

Забравиха бабата в малкото село, която чака линейка часове.
Забравиха самотния баща, който не знае в коя болница ще приемат детето му.
Забравиха нас.
Забравиха теб.

Истинската сила на човека не е в това, което притежава, а в това, което дава.

А нашата здравна система взема.
И продължава да взема.
Докато един ден няма да има какво повече да отнеме, освен вярата ни, че държавата е тук, за да ни пази.

Има ли решение?

Да.

Да изискваме отчетност от всяка институция.

Да питаме: Къде отиват парите ни?

Да не мълчим, когато правото ни се заменя с процедура.

Последици, които ще усетим всички:

Пациенти с по-ниски доходи ще бъдат най-уязвими.

Болници с „връзки“ ще получават предимство.

Лекари ще бъдат натискани от администрацията, а не ръководени от медицинската етика.

Още повече хора ще търсят спасение в частни клиники – ако изобщо имат средства за това.

Време е да си припомним:

Здравната система не е таблица. Тя е въпрос на живот и смърт.

И когато едно управление реши, че хората са „стойности по договор“, а не живи същества с нужда от грижа, тогава това управление не просто греши – то губи моралното си право да ни управлява.

Силният човек е този, който служи на другите. Не този, който ги управлява.

Ако тази статия събуди гняв в теб – значи съвестта ти е жива.
Ако събуди съмнение – потърси отговори.
Ако събуди тишина – помисли какво би се случило, ако утре точно твоето дете чака помощ, а „лимитът“ е изчерпан.