Преди близо 1700 години един свещеник на име Николай извършва нещо, което остава във времето като символ на смелост и праведност.
С несломим дух, съчетавайки мъдрост с кротост, той върви сред хората и застава срещу откровената несправедливост.

Според преданието, Николай влиза сам на мястото на екзекуцията на невинно осъдени граждани, изтръгва меча от ръката на палача и освобождава трима души, които щели да бъдат убити заради подкупен съдия.
Никой не смее да го спре – защото правдата му е по-силна от всяка власт.

От този ден нататък той остава в паметта ни като Свети Николай Чудотворец – закрилник на невинно осъдените.

А днес?

Мечът вече не е от желязо.
Днес мечът е друг - закон, използван неправомерно, медийна поръчка, подкупен съдия, кражба на милиарди

Палачите не носят качулки.
Носят костюми и високи заплати.

А ние – народът – отново стоим и гледаме.

Какво ни казва Свети Николай днес

Светецът никога не е проповядвал да чакаме чудо.
Той е показал друго, че когато никой не смее – един човек става и изтръгва меча. А когато никой не смее – става цял народ. Мечът се изтръгва от палача не с молба, а с дръзновение.

И ако един човек преди 17 века е успял сам, представете си какво може цял народ.

Днес не чакаме чудо от небето.
Днес ние трябва да бъдем чудото – чрез позиция, чрез участие, чрез глас, чрез достойнство. 

Честит Нико̀лден, българи!

Време е да изтръгнем „меча“ на несправедливостта — с кураж, с истина и с гражданска смелост.

Свети Николай, дай ни дръзновението, което ти имаше!