На 24 декември 1885 г. в Нова Загора се ражда един от най-незаслужено забравените, но най-значими реформатори в Българската история – Стоян Иванов Омарчевски. Неговото име е неразривно свързано с най-светлия ни национален празник – Денят на народните будители, чийто основател е именно той.

Човекът на знанието и политиката

След като завършва гимназия в Стара Загора, Омарчевски посвещава годините си на науката. Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ последователно по Философия (1912 г.) и Право (1917 г.).
Като учител в Белоградчик и Видин, той сам става част от будителското съсловие, чието дело ще увековечи по-късно.

Още от 1905 г. той е активен член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и многократно е избиран за народен представител. Тази политическа ангажираност достига своя връх, когато през периода 1920 – 1923 г. Стоян Омарчевски заема поста Министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски.

Министърът реформатор: Три години, променили България

За три години начело на Просвещението, Омарчевски извършва истинска културна революция. Неговата дейност оставя трайни следи, които и до днес определят облика на българското образование и култура:

• Учредяване на Деня на народните будители: През 1922 г. по негово предложение 1 ноември е обявен за национален празник. Тази инициатива е признание и поклон пред делото на всички българи, съхранили националния дух през вековете.
• Задължително образование: Въвежда задължително основно образование до 14-годишна възраст, полагайки основите на масова грамотност в страната.
• Епоха на строителство: В рамките на мандата му са построени над 1000 нови училища, предимно в малките селища, с което знанието достига до всеки край на България.
• Поощрение на детската книга: Прокарва закон, който освобождава детската литература от всякакви данъци – мярка, насърчила рязкото развитие на книгоиздаването за най-малките.
• Развитие на висшето образование: Открива нови, жизненоважни факултети в Софийския университет – Медицински, Ветеринарен, Агрономически и Богословски, както и Висшето търговско училище във Варна.
• Правописна реформа: Инициира опростяване на правописа (по предложение на акад. Александър Теодоров-Балан), за да го доближи до говоримия език и да улесни грамотността.

Жизнен път и памет

След Деветоюнския преврат през 1923 г. Омарчевски е арестуван, но след освобождаването си продължава политическата си дейност в различни разклонения на БЗНС.

Стоян Омарчевски умира на 10 март 1941 г. в София, оставяйки след себе си богато научно и публицистично наследство, включително трудовете си „Балканската война – причини и последици“ и „Земеделският съюз и училището“.
Той е бил известен и с това, че е притежавал една от най-големите лични библиотеки в София по онова време, което говори за неговата преданост към книгата и знанието.

Увековечаване: Паметник в Нова Загора

Справедливостта възтържествува! Родният му град най-сетне ще отдаде заслужена почит на своя велик син.

По инициатива на Община Нова Загора и със средства от дарителска кампания, в града ще бъде изграден първият паметник в цял ръст на Стоян Омарчевски.

• Автор: Скулпторът Тодор Димитров
• Визия: Бронзова статуя с височина 2,5 метра, вписана в централната пешеходна зона на града
• Тържествено откриване: 1 ноември 2025 г. – в Деня, който той завеща на поколенията българи

Тази инициатива е не само паметник на един човек, но и символ на вечната почит към делото на българските будители, чиято традиция е съхранена благодарение на неговата далновидност.